Енциклопения на българския език

свистене

[svisˈtɛnɛ]

свистене значение:

1. (пряко) Издаване на остър, писклив шум, наподобяващ свирене, обикновено при бързо движение на обект през въздуха или при излизане на пара/газ под налягане.
Ударение
свисте'не
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
свис-те-не
Род
среден
Мн. число
свистения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на свистене

(пряко)
  • Чу се свистене на гуми при рязкото спиране на колата.
  • Свистенето на вятъра в комина плашеше децата.

Синоними на свистене

Как се пише свистене

Грешни изписвания: свестене, свистени, свйстене
Думата се пише с и в корена (проверка с глагола свистя). Окончанието е , характерно за отглаголните съществителни от II спрежение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:свистя
Отглаголно съществително от 'свистя'. Коренът е звукоподражателен (ономатопея), имитиращ резкия висок звук на въздушна струя.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • свистене на куршуми
  • свистене на вятъра
  • зловещо свистене
свистене : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник