Енциклопения на българския език

свирене

[s'virɛnɛ]

свирене значение:

1. (музика) Изпълнение на музикално произведение с инструмент.
2. (пряко) Издаване на висок, остър звук с уста, свирка или друго средство.
3. (спорт) Ръководене на спортна среща от съдия (разговорно).
Ударение
сви'рене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сви-ре-не
Род
среден
Мн. число
свирения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на свирене

(музика)
  • Свиренето на пиано изисква години практика.
  • Тя се наслаждаваше на неговото свирене на китара.
(пряко)
  • Чу се свирене на съдийската свирка.
  • Свиренето с уста е негов вреден навик.
(спорт)
  • Свиренето на главния съдия беше обективно.
  • Отборът подаде контестация срещу лошото свирене.

Как се пише свирене

Грешни изписвания: свирине, свйрене
Гласната в наставката е 'е' (отглаголно съществително от свиря).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свирати
Произлиза от общославянския корен за издаване на писклив звук.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • свирене на инструмент
  • фалшиво свирене
  • съдийско свирене
свирене : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник