свикване
[svikvɐnɛ]
свикване значение:
1. (пряко) Процес на адаптиране към нови условия или придобиване на навик.
2. (административен) Официално повикване на група хора за събрание или заседание.
- Ударение
- свѝкване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- свик-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- свиквания
Примери за използване на свикване
(пряко)
- Свикването с новия климат отне няколко седмици.
- Най-трудно е свикването със самотата.
(административен)
- Президентът издаде указ за свикване на Народното събрание.
- Предстои свикване на извънреден конгрес.
Синоними на свикване
Антоними на свикване
Как се пише свикване
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свыкнѫти / съзъвати
Отглаголно съществително име. В зависимост от значението произлиза от глагола 'свиквам' (придобивам навик) или 'свиквам' (събирам хора на едно място).
Употреба
Чести словосъчетания:
- трудно свикване
- свикване на парламент
- свикване на съвет