Енциклопения на българския език

светотатство

[svɛtoˈtatstvo]

светотатство значение:

1. (религия) Поругаване, оскверняване или кражба на свещени предмети, места или символи.
2. (преносно) Грубо посегателство срещу нещо високо ценено, уважавано или считано за неприкосновено (идеал, памет, изкуство).
Ударение
светота̀тство
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
све-то-тат-ство
Род
среден
Мн. число
светотатства
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на светотатство

(религия)
  • Разбиването на олтара беше определено като тежко светотатство.
  • В миналото светотатството се е наказвало изключително сурово.
(преносно)
  • Да се промени финалът на този класически роман би било чисто светотатство.
  • За него всяка критика към учителя му беше равна на светотатство.

Антоними на светотатство

Как се пише светотатство

Думата се пише с т в корена -тат- (от старобълг. татъ – крадец), а не със звучно д.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѧтъ + татъ
Сложна дума, образувана от прилагателното 'свят' (свещен) и старинната дума 'тат' (крадец). Първоначалното значение е кражба на църковни/свещени вещи.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • извършвам светотатство
  • граничи със светотатство
светотатство : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник