свада

[ˈsva.dɐ]

свада значение:

1. (общо) Остър словесен спор, придружен с викане, обиди и враждебност; караница.

Ударение: сва̀да
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: сва-да
Род: женски
Мн. число: свади

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на свада

(общо)

Незначителният спор бързо прерасна в ожесточена свада.
Съседите често вдигаха шум със своите семейни свади.

Синоними на свада

караница, разправия, скандал, препирня, дрязга

Антоними на свада

сговор, разбирателство, мир

Как се пише свада

Грешни изписвания: сфада, свъда

Пише се със 'с', въпреки че пред звучния съгласен 'в' може да се чува озвучаване (з). Проверката се прави чрез сродни думи, където 'с' е ясно отчетливо или е представка.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:свада

Произлиза от праславянски корен, свързан с глагола 'вадя' или 'веда' (обвинявам, клеветя), преминал в значение на разпра и караница. Свързана е с глагола 'сваждам се'.

Употреба

Чести словосъчетания:

семейна свада
люта свада
влизам в свада