караница
[kɐrɐˈnit͡sɐ]
караница значение:
1. (общо) Остра словесна размяна на обиди или препирня; скандал между хора.
- Ударение
- кара̀ница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-ра-ни-ца
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- женски
- Мн. число
- караници
Примери за използване на караница
(общо)
- Чуваше се силна караница от съседния апартамент.
- Всичко завърши с грозна караница за пари.
Антоними на караница
Как се пише караница
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:карам се
Произлиза от глагола 'карам се' (хокам, препирам се). Самият корен вероятно е свързан с турски (kara - черен/лош) или общославянски корени за наказание, но точният произход е смесен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вдигам караница
- семейна караница