сбръчкам
[sbrət͡ʃkɐm]
сбръчкам значение:
1. (пряко) Да направя така, че по повърхността на нещо да се появят гънки или неравности; да смачкам.
2. (анатомия) Да свия (вежди, чело), образувайки гънки, обикновено като израз на емоция.
- Ударение
- сбръ̀чкам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- сбръч-кам
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- сбръчкам се
- Видова двойка
- сбръчквам
Примери за използване на сбръчкам
(пряко)
- Той ядосано сбръчка писмото и го хвърли в коша.
- Слънцето сбръчка кожата на лицето му преждевременно.
(анатомия)
- Учителят сбръчка вежди в знак на неодобрение.
- Тя сбръчка нос от неприятната миризма.
Как се пише сбръчкам
Пише се със с, въпреки че пред звучната съгласна 'б' се чува 'з' (обеззвучаване не, а озвучаване по асимилация). Правилото е, че представката е с-, освен пред звучни съгласни (но пред 'б' е изключение или по-скоро се подчинява на морфологичния принцип).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бръчка
Произлиза от съществителното 'бръчка', с представка 'с-', означаваща завършеност на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сбръчкам чело
- сбръчкам вежди
- сбръчкам нос