Енциклопения на българския език

нагърча

[nɐˈɡɤrt͡ʃɐ]

нагърча значение:

1. (пряко) Правя нещо да стане на гънки, да се набръчка или свие; деформирам повърхността.
Ударение
нагъ'рча
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-гър-ча
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
нагърча се
Видова двойка
нагърчвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нагърча

(пряко)
  • Влагата нагърчи хартията.
  • Тя нагърчи чело от притеснение.

Синоними на нагърча

Антоними на нагърча

Как се пише нагърча

Грешни изписвания: нагърчъ, нъгърча, нагарча

Глаголът завършва на в 1 л., ед.ч. (II спрежение), а не на 'ъ'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:гърча
Представка 'на-' + глагол 'гърча'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нагърча лице
  • нагърча се от болка