сандък
[sɐnˈdɤk]
сандък значение:
1. (пряко) Голям съд (кутия) с правоъгълна форма и капак, изработен обикновено от дъски или метал, използван за съхранение на дрехи, жито, инструменти и др.
2. (разговорно) Стар, обемист или грозен телевизор (или друг електронен уред).
- Ударение
- сандъ̀к
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сан-дък
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сандъци
Примери за използване на сандък
(пряко)
- Баба държеше чеиза си в стар дървен сандък, украсен с дърворезба.
- В мазето намерихме войнишкия сандък на дядо.
(разговорно)
- Изхвърли този стар сандък и си купи плазмен телевизор.
Как се пише сандък
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:sandık
Заета от турски език (sandık), която вероятно има арабски или персийски корени.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дървен сандък
- железен сандък
- сандък за патрони
Фразеологизми:
- Глава като сандък