ракла
[ˈraklɐ]
ракла значение:
1. (бит) Голям дървен сандък с капак, използван в миналото за съхранение на дрехи, тъкани и чеиз.
2. (мебел) Вид шкаф за спално бельо, който се отваря отгоре и обикновено е част от спалня (често прикрепен към леглото).
3. (църковно) Ковчеже за съхранение на свети мощи.
- Ударение
- ра̀кла
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- рак-ла
- Род
- женски
- Мн. число
- ракли
Примери за използване на ракла
(бит)
- Баба отвори старата ракла и извади ръчно тъкани черги.
- В ъгъла на стаята стоеше резбована ракла.
(мебел)
- Прибрахме зимните завивки в раклата зад леглото.
(църковно)
- Вярващите се поклониха пред раклата с мощите на светеца.
Синоними на ракла
Как се пише ракла
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:árkla
От средногръцкото árkla (άρκλα), умалително от латинското arca (ковчеже, кутия).
Употреба
Чести словосъчетания:
- стара ракла
- бабина ракла
- ракла за бельо