Енциклопения на българския език

таратайка

[tɐrɐˈtajkɐ]

таратайка значение:

1. (историческо) Старовремска лека двуколка или четириколка, обикновено без ресори.
2. (разговорно) Стар, раздрънкан автомобил или превозно средство в лошо техническо състояние.
Ударение
тарата'йка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
та-ра-тай-ка
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
женски
Мн. число
таратайки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на таратайка

(историческо)
  • По пътя се зададе стара, прашна таратайка, теглена от измършавел кон.
(разговорно)
  • Още ли караш тази стара таратайка, или си купи нова кола?
  • Таратайката едва запали в студената сутрин.

Синоними на таратайка

Антоними на таратайка

Как се пише таратайка

Думата се пише с а във всички срички. Не е правилно изписването с ъ, въпреки редукцията на гласните при изговор.

Етимология

Произход:Полски/Руски
Оригинална дума:taradajka / тарантас
Вероятен произход от полското 'taradajka' или свързано с руското диалектно 'таратайка' (вид лека каруца). Етимологията е звукоподражателна (от дркането на колелата).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стара таратайка
  • ръждясала таратайка
таратайка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник