Енциклопения на българския език

десница

[dɛsˈnit͡sa]

десница значение:

1. (анатомия (поетично/остаряло)) Дясната ръка на човек.
2. (политика) Политическа партия, група или коалиция с десни убеждения (консервативни, дясноцентристки, либерални в икономически план).
Ударение
десни'ца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дес-ни-ца
Род
женски
Мн. число
десници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на десница

(анатомия (поетично/остаряло))
  • Той вдигна своята десница за клетва.
  • Наказан бе да му отсекат десницата.
(политика)
  • Обединената десница спечели парламентарните избори.
  • В парламента има разцепление в редиците на десницата.

Антоними на десница

Как се пише десница

Грешни изписвания: деснитса, деснйца
Коренът е десн- (от десен), наставката е -ица.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:деснъ
Произлиза от старобългарското прилагателно 'деснъ' (десен) + суфикс.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • политическа десница
  • крайна десница
Фразеологизми:
  • дясната ръка (преносно за помощник, но свързано с корена)
десница : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник