Енциклопения на българския език

ръбче

[ˈrɤpt͡ʃe]

ръбче значение:

1. (пряко) Малък ръб; малка издадена и остра част на предмет.
2. (разговорно) Крайната, по-твърда част от хляб или сирене; крайчещник.
3. (шивачество) Малък шев или подгъв.
Ударение
ръ̀бче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ръб-че
Род
среден
Мн. число
ръбчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ръбче

(пряко)
  • Ударих се в онова остро ръбче на масата.
(разговорно)
  • Детето гризеше едно ръбче хляб.
(шивачество)
  • Тя заши ръбчето на ръкава много прецизно.

Синоними на ръбче

Антоними на ръбче

Как се пише ръбче

Грешни изписвания: ръпче, рабче
При изговаряне звучният съгласен б се обеззвучава пред беззвучния ч (чува се ръпче), но правописът изисква запазването на коренната съгласна б (от ръб).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ръб
Умалителна форма на думата „ръб“, образувана с наставката „-че“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ръбче на хляб
  • ръбче на маса

Популярни търсения и запитвания за ръбче