крайче
[ˈkrajt͡ʃe]
крайче значение:
1. (общо) Малък край, ъгълче или завършек на предмет.
2. (кулинария) Твърдата начална или крайна кора на хляб; окрайче.
- Ударение
- кра̀йче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- край-че
- Род
- среден
- Мн. число
- крайчета
Примери за използване на крайче
(общо)
- Хвана листа само за едното крайче, за да не го изцапа.
- Крайчето на устните му потрепна в усмивка.
(кулинария)
- Децата се караха кой да изяде топлото крайче на хляба.
- Обичам да топя крайче в манджата.
Синоними на крайче
Антоними на крайче
Как се пише крайче
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:край
Умалителна форма на съществителното 'край' с наставка '-че'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- крайче хляб
- с крайчето на окото
Фразеологизми:
- гледам с крайчето на окото си