ръб
[rɤp]
ръб значение:
1. (геометрия/общо) Линия, където се пресичат две повърхности; остър край на предмет.
2. (битовизъм) Специално изгладена гънка на панталон.
3. (жаргон) Ограничен, недодялан или социално неадекватен човек.
- Ударение
- ръ'б
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ръб
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ръбове
Примери за използване на ръб
(геометрия/общо)
- Ударих се в острите ръбове на масата.
- Ръбът на скалата беше много стръмен.
(битовизъм)
- Панталоните му бяха с перфектен ръб.
(жаргон)
- Не го кани, той е голям ръб и ще развали настроението.
Антоними на ръб
Как се пише ръб
Грешни изписвания: ръп
В края на думата звучна съгласна 'б' се обеззвучава при изговор, но се пише 'б'. Проверка чрез формата за множествено число: 'ръбове'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:rǫbъ
От старобългарски 'рѫбъ' (зъб, резка, подгъв). Сродна с глагола 'ръбя' (правя подгъв).
Употреба
Чести словосъчетания:
- на ръба
- остър ръб
- ръб на панталон
Фразеологизми:
- на ръба на бръснача
- на ръба на нервна криза
- вървя по ръба