романтика
[ro.'man.ti.kɐ]
романтика значение:
1. (психология / естетика) Емоционално светоусещане, характеризиращо се с мечтателност, идеализация на действителността, стремеж към възвишеното и тайнственото.
2. (литература) Съвкупност от характерните черти на романтизма като художествен метод.
- Ударение
- рома̀нтика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ро-ман-ти-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на романтика
(психология / естетика)
- В душата му още живееше младежка романтика.
- Тя обичаше разходките под дъжда заради тяхната романтика.
(литература)
- Поезията на Яворов носи елементи на късната романтика.
- Романтиката на борбата е често срещан мотив.
Синоними на романтика
Антоними на романтика
Как се пише романтика
Етимология
Произход:Френски / Немски
Оригинална дума:romantique / Romantik
Свързано с литературното течение 'романтизъм'. Етимологията води назад до старофренското 'romanz' (роман, повествование).
Употреба
Чести словосъчетания:
- дива романтика
- вечерна романтика