Енциклопения на българския език

мечтателност

[mɛt͡ʃtatɛlnost]

мечтателност значение:

1. (психология) Склонност към мечтаене; състояние на унесеност в блянове и фантазии, често съпроводено с откъсване от реалността.
Ударение
мечта'телност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
меч-та-тел-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мечтателност

(психология)
  • Неговата присъща мечтателност му помагаше да твори, но му пречеше в бизнеса.
  • Погледът ѝ издаваше дълбока мечтателност и романтизъм.

Антоними на мечтателност

Как се пише мечтателност

Думата се пише с е в първата сричка, проверява се с думата мечта (въпреки че в нея ударението не пада върху 'е', етимологията е устойчива).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мечта
От съществителното 'мечта', през деепричастната или прилагателна форма 'мечтателен' + суфикс '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • романтична мечтателност
  • младежка мечтателност