Енциклопения на българския език

куплунг

[ˈkupluŋk]

куплунг значение:

1. (електротехника) Устройство за разглобяемо свързване на електрически проводници или кабели; съединителна букса.
2. (автомобилизъм (остаряло/жаргон)) Съединител на автомобил (рядко употребявано в съвременния книжовен език, където се предпочита 'съединител').
Ударение
ку'плунг
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
куп-лунг
Род
мъжки
Мн. число
куплунзи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на куплунг

(електротехника)
  • Кабелът завършва с мъжки куплунг.
  • Трябва да смениш нагорелия куплунг на фаровете.
(автомобилизъм (остаряло/жаргон))
  • Педалът на куплунга е потънал.

Синоними на куплунг

Как се пише куплунг

Грешни изписвания: коплунг, куплунк, куплонг
Пише се с у в двете срички. Накрая завършва на звучна съгласна г, която при изговор се обеззвучава в 'к' (проверка: формата за множествено число - куплунзи/куплунгът).

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Kupplung
Заемка от немската дума 'Kupplung' (съединение, съединител). В българския език се е специализирала основно в електротехниката.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • женски куплунг
  • мъжки куплунг
  • захранващ куплунг