Енциклопения на българския език

орнамент

[ornaˈmɛnt]

орнамент значение:

1. (архитектура/дизайн) Декоративен елемент или мотив, използван за украса на сгради, предмети, текстил или печатни произведения.
2. (музика) Кратък добавъчен тон или група от тонове, които служат за разкрасяване на основната мелодия (мелизми).
Ударение
орнаме'нт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ор-на-мент
Род
мъжки
Мн. число
орнаменти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на орнамент

(архитектура/дизайн)
  • Фасадата на сградата беше богата на флорални орнаменти.
(музика)
  • В бароковата музика често се използват сложни орнаменти като трилери и форшлази.

Синоними на орнамент

Как се пише орнамент

Грешни изписвания: орнамен, урнамент, орнъмент

Пише се с о в началото. Завършва на т.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:ornamentum
От латинското *ornamentum* (украшение, облекло), от глагола *ornare* (украсявам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • растителен орнамент
  • геометричен орнамент
  • архитектурен орнамент