Енциклопения на българския език

ригиден

[riˈɡidɛn]

ригиден значение:

1. (медицина/психология) Който се характеризира с липса на гъвкавост, вдървеност или скованост (напр. мускулен тонус или психическа нагласа).
2. (техника) Устойчив на деформация, твърд, неподатлив на огъване.
Ударение
ригѝден
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ри-ги-ден
Род
мъжки
Мн. число
ригидни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ригиден

(медицина/психология)
  • Пациентът имаше ригиден врат, което е симптом за менингит.
  • Ригидното мислене му пречи да приеме новите идеи.
(техника)
  • Конструкцията изисква ригиден материал.

Как се пише ригиден

Грешни изписвания: региден, рйгиден, ригйден

Изписва се с две и, следвайки латинския корен rigidus.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:rigidus
Директна заемка или чрез западни езици от латинското 'rigidus' (твърд, вдървен, скован).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ригидно мислене
  • ригидна личност
  • ригидна структура
ригиден : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник