рецидив
[ret͡si'dif]
рецидив значение:
1. (Медицина) Повторна поява на признаците на болест след привидно пълно оздравяване.
2. (Право) Извършване на ново умишлено престъпление от лице, което вече е било осъждано с влязла в сила присъда.
3. (Преносно) Повторна проява на нещо нежелано, старо или отречено.
- Ударение
- рецидѝв
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ре-ци-див
- Род
- мъжки
- Мн. число
- рецидиви
Примери за използване на рецидив
(Медицина)
- Пациентът получи рецидив на инфекцията след спиране на антибиотиците.
(Право)
- Съдът взе предвид опасния рецидив при определяне на наказанието.
(Преносно)
- Наблюдават се рецидиви на тоталитарното мислене.
Синоними на рецидив
Антоними на рецидив
Как се пише рецидив
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:recidivus
От латинското 'recidivus' (възобновяващ се), от глагола 'recidere' (падам обратно). В българския език навлиза през западноевропейските езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- опасен рецидив
- ранен рецидив
- късен рецидив