Енциклопения на българския език

рефлектор

[rɛfˈlɛktor]

рефлектор значение:

1. (техника) Гладка, полирана повърхност (обикновено вдлъбнато огледало), която служи за отразяване на светлинни или топлинни лъчи в определена посока.
2. (астрономия) Вид телескоп, при който обективът е вдлъбнато огледало, а не леща.
3. (бита) Електрически отоплителен уред с метална спирала и отражателна повърхност.
Ударение
рефлѐктор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
реф-лек-тор
Род
мъжки
Мн. число
рефлектори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на рефлектор

(техника)
  • Рефлекторът на фара беше повреден и светлината се разсейваше.
  • Използваха мощен рефлектор, за да осветят сцената.
(астрономия)
  • Телескопът рефлектор е изобретен от Исак Нютон.
  • За наблюдение на далечни галактики астрономите предпочитат големи рефлектори.
(бита)
  • Включи рефлектора, защото парното не работеше.

Антоними на рефлектор

Как се пише рефлектор

Грешни изписвания: рефлехтор, ревлектор, рефлектур
Думата се пише с к (рефлектор), а не с 'х', следвайки латинския корен.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:reflectere
От латински *reflectere* (отразявам, огъвам назад) + суфикс за деятел *-or*. В българския навлиза като технически термин.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • параболичен рефлектор
  • телескоп рефлектор
  • фар с рефлектор