Енциклопения на българския език

референция

[rɛfɛˈrɛnt͡sijɐ]

референция значение:

1. (делово общуване) Писмена препоръка или характеристика, дадена от бивш работодател или партньор, удостоверяваща качествата на лице или фирма.
2. (наука/академичен стил) Препратка към източник на информация, цитат или библиографски данни.
Ударение
реферѐнция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-фе-рен-ци-я
Род
женски
Мн. число
референции
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на референция

(делово общуване)
  • Кандидатът представи отлична референция от предишния си мениджър.
  • Фирмата има добри банкови референции.
(наука/академичен стил)
  • Статията съдържа множество референции към съвременни изследвания.
  • Липсва референция за цитираните статистически данни.

Как се пише референция

Думата се пише с е във втората сричка (проверка: реферат). Завършва на -ия (женски род), а не на -йа.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:referentia
От латинското referre (отнасям обратно, докладвам), през западноевропейските езици (английски reference, френски référence). Навлиза в българския език основно през 20-ти век.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • банкова референция
  • добра референция
  • искам референция