Енциклопения на българския език

справка

[ˈsprafkɐ]

справка значение:

1. (администрация) Извличане и предоставяне на сведения по даден въпрос; проверка на данни в официален източник.
2. (документация) Официален документ, съдържащ кратки сведения или потвърждение за факти.
Ударение
спра̀вка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
справ-ка
Род
женски
Мн. число
справки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на справка

(администрация)
  • Направих справка в търговския регистър преди сделката.
  • Трябва да се извърши справка с оригиналните документи.
(документация)
  • Издадоха ми справка за липса на задължения.
  • Към молбата е приложена медицинска справка.

Как се пише справка

Грешни изписвания: спрафка, спръвка
Съгласната в се обеззвучава пред беззвучната к и се изговаря като /ф/, но се пише в (проверка: справен, правя).

Етимология

Произход:Старобългарски / Общославянски
Оригинална дума:правъ
Произлиза от корена 'прав' с префикс 'с-'. Свързана е с глагола 'справям се' и идеята за привеждане в правилен вид или проверка на истинността. В съвременния смисъл думата се утвърждава под руско влияние (справка) през Възраждането като административен термин.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бърза справка
  • справка за съдимост
  • телефонна справка
  • правя справка