Енциклопения на българския език

препратка

[prɛˈpratkɐ]

препратка значение:

1. (литература/наука) Указание в текст, което насочва читателя към друго място в същия текст или към друг източник за допълнителна информация.
2. (администрация) Действието по препращане на документ, молба или лице към друга инстанция.
Ударение
препра̀тка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пре-прат-ка
Род
женски
Мн. число
препратки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на препратка

(литература/наука)
  • В края на главата има препратка към библиографията.
  • Авторът прави постоянни препратки към античната митология.
(администрация)
  • След препратка от общината, той подаде документите в областната администрация.

Как се пише препратка

Грешни изписвания: препрадка, препрътка
Пише се с т. Произлиза от корена на 'пратя', 'пратка'. Проверка: пратки (чува се 'т').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:препратя
Отглаголно съществително от 'препратя' (пращам нещо на друго място или към друг човек).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • библиографска препратка
  • кръстосана препратка
  • правя препратка