реторика
[rɛˈtɔrikɐ]
реторика значение:
1. (наука) Филологическа дисциплина, изучаваща изкуството на красноречието, правилата за изграждане на художествена реч и убеждаване.
2. (преносно) Красив, но празен и безсъдържателен начин на говорене; надути фрази.
- Ударение
- рето́рика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ре-то-ри-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- реторики
Примери за използване на реторика
(наука)
- В античността реториката е била основна дисциплина в образованието.
- Студентите изучават политическа реторика.
(преносно)
- Остави тази евтина реторика и кажи какво предлагаш.
- Речта му беше пълна с куха реторика без реални факти.
Синоними на реторика
Антоними на реторика
Как се пише реторика
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ῥητορική (rhetorike)
Заемка от старогръцки през латински или западноевропейски езици. 'Rhetor' означава говорител, оратор.
Употреба
Чести словосъчетания:
- политическа реторика
- антична реторика
- воинствена реторика