Енциклопения на българския език

красноречие

[krɐsnoˈrɛt͡ʃiɛ]

Ударение: краснорѐчие
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: крас-но-ре-чи-е
Род: среден
Мн. число: няма

Докладвай грешка в описанието

Как се пише красноречие

Грешни изписвания: краснуречие, краснорече, кръсноречие, красноречйе

Думата е сложна: красно- (от 'красен') + -речие (от 'реч'). Свързващата гласна е 'о'.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:красьнъ + рѣчь

Сложна дума, съставена от основите за 'красив' (красен) и 'реч'. Калка на гръцкото 'euglottia' или латинското 'eloquentia'.

Употреба

Чести словосъчетания:

дар слово
цветисто красноречие
политическо красноречие

Популярни търсения и запитвания за красноречие

какво е красноречие, красноречие или краснуречие, красноречие или краснорече, красноречие или кръсноречие, красноречие или красноречйе, краснуречие или краснорече, краснуречие или кръсноречие, краснуречие или красноречйе, краснорече или кръсноречие, краснорече или красноречйе, кръсноречие или красноречйе