Енциклопения на българския език

реотан

[rɛoˈtan]

реотан значение:

1. (техника) Метален проводник със значително специфично електрическо съпротивление, използван като нагревателен елемент в електроуреди (печки, котлони, скари).
2. (преносно) Човек, който мисли бавно или трудно загрява (разбира) ситуацията (жаргонна, иронична употреба).
Ударение
реота̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-о-тан
Род
мъжки
Мн. число
реотани
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на реотан

(техника)
  • Реотанът на печката изгоря и трябва да се смени.
  • Загряването става посредством спираловиден реотан.
(преносно)
  • Голям си реотан, обяснявам ти го за трети път!
  • Докато загрее моят реотан, филмът вече беше свършил.

Антоними на реотан

Как се пише реотан

Грешни изписвания: риотан, реутан, реотън
Думата се изписва с 'е' в първата сричка и 'о' във втората.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Rheotan
Търговско наименование на сплав за електрическо съпротивление, регистрирано от германската фирма 'Gebrüder Isberg'. Етимологично свързано с гръцкото 'rheos' (течение, поток).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изгорял реотан
  • спирала на реотан
Фразеологизми:
  • бавен реотан