Енциклопения на българския език

светкавица

[sfɛtˈkavit͡sɐ]

светкавица значение:

1. (метеорология) Внезапно и мощно естествено електрическо разреждане в атмосферата по време на буря, съпроводено с ярка светлина и гръмотевица.
2. (фотография) Устройство към фотоапарат или вграден механизъм за произвеждане на краткотрайна ярка светлина при снимане на тъмно.
3. (облекло) Вид закопчалка за дрехи, чанти и обувки, състояща се от две ленти със зъбци, които се съединяват или разделят чрез плъзгач (цип).
Ударение
свѐткавица
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
свет-ка-ви-ца
Род
женски
Мн. число
светкавици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на светкавица

(метеорология)
  • Небето беше раздрано от ослепителна светкавица.
  • След всяка светкавица следваше оглушителен гръм.
(фотография)
  • Заради лошото осветление се наложи да използвам светкавица.
  • Снимката стана прекалено ярка заради силната светкавица.
(облекло)
  • Светкавицата на якето ми се развали.
  • Чантата се затваря с удобна светкавица.

Синоними на светкавица

Как се пише светкавица

Думата се пише с а в третата сричка (-ка-) и и в наставката -ица. Проверката за звучност на съгласната т може да се направи чрез сродна дума, в която след нея има гласна: светя.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѣтъ
Произлиза от корена „свет-“ (свързан със светлина) и глагола „светкам“, плюс наставката „-ица“. Сродна с думи в други славянски езици, обозначаващи проблясък.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • светкавица и гръм
  • електронна светкавица
  • скрита светкавица
Фразеологизми:
  • бърз като светкавица
  • телеграма светкавица
светкавица : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник