Енциклопения на българския език

порой

[poˈrɔj]

порой значение:

1. (метеорология) Много силен, бурен дъжд, често придружен с бързо течащи води.
2. (преносно) Голямо количество от нещо, което се излива или движи стремително (думи, сълзи, хора).
Ударение
поро̀й
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-рой
Род
мъжки
Мн. число
порои
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на порой

(метеорология)
  • Внезапният порой наводни улиците за минути.
  • Дъждът се лееше като из ведро, истински порой.
(преносно)
  • Тя избухна в порой от сълзи.
  • Върху него се изсипа порой от обвинения.

Антоними на порой

Как се пише порой

Грешни изписвания: пурой, Пурой, Поруй

Думата завършва на 'й' в единствено число. Множественото число се образува с 'и': порои.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*rojь
От корена *rojь (рояк, поток, движение), свързан с глагола 'рея се', 'рина'. Префиксът 'по-' усилва значението за движение на маса.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • летен порой
  • порой от сълзи
  • порой от думи