течение
[tɛˈt͡ʃɛnijɛ]
течение значение:
1. (физика / география) Движение на маса от течност или газ в определена посока.
2. (бит) Въздушна струя, която преминава през отворени врати или прозорци (често се възприема като причина за настинка).
3. (изкуство / наука / идеология) Направление в развитието на някаква област, характеризиращо се с общи принципи, стил или идеи.
4. (преносно) Ход, протичане на време, събития или болест.
- Ударение
- течѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- те-че-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- течения
Примери за използване на течение
(физика / география)
- Гълфстрийм е топло океанско течение.
- Силното течение на реката отнесе лодката.
(бит)
- Затвори прозореца, става течение.
- Не стой на течението, ще настинеш.
(изкуство / наука / идеология)
- Символизмът е литературно течение от края на 19-ти век.
- В партията се оформиха две противоположни течения.
(преносно)
- В течение на годините градът се промени напълно.
- Тежкото течение на болестта изискваше хоспитализация.
Синоними на течение
- поток, струя, цъг (разг.), направление, движение, школа, тенденция, ход, протичане, развой
Антоними на течение
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:тека
Отглаголно съществително от глагола 'тека' (движа се като течност).
Употреба
Чести словосъчетания:
- в течение на
- в течение съм
- подводно течение
- въздушно течение
- литературно течение
Фразеологизми:
- плувам по течението
- плувам срещу течението