Енциклопения на българския език

реликварий

[rɛlikˈvarij]

реликварий значение:

1. (религия) Специален съд, ковчеже или кутия (често богато украсени), предназначени за съхранение на свети мощи или други реликви.
Ударение
реликва̀рий
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-лик-ва-рий
Род
мъжки
Мн. число
реликварии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на реликварий

(религия)
  • Златният реликварий беше изнесен за поклонение пред вярващите.

Синоними на реликварий

Как се пише реликварий

Думата завършва на -ий в единствено число (мъжки род). В множествено число окончанието е -ии (реликварии).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:reliquiarium
Заета чрез западноевропейските езици (френски reliquaire, немски Reliquiar) от средновековен латински reliquiarium, производно от reliquiae (останки, мощи).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сребърен реликварий
  • реликварий под формата на кръст
  • съхранявам в реликварий