Енциклопения на българския език

разсъдъчен

[rasˈsɤdət͡ʃɛn]

разсъдъчен значение:

1. (психология) Който се отнася до разсъдъка; умствен, интелектуален.
2. (преносно) Който се ръководи само от разума, лишен от чувства; сух, пресметлив.
Ударение
разсъ̀дъчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
раз-съ-дъ-чен
Род
мъжки
Мн. число
разсъдъчни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разсъдъчен

(психология)
  • Това беше чисто разсъдъчен подход към проблема.
  • Извършва сложна разсъдъчна дейност.
(преносно)
  • Той е твърде разсъдъчен човек и му липсва спонтанност.
  • Любовта ѝ не беше страстна, а по-скоро разсъдъчна.

Как се пише разсъдъчен

Пише се с два ъ – един в корена и един в наставката на съществителното, от което произлиза (разсъдък).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:разсъдък
Произлиза от съществителното „разсъдък“ (ум, разум) + наставка „-ен“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разсъдъчна дейност
  • разсъдъчни способности
разсъдъчен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник