Енциклопения на българския език

пресичане

[prɛˈsit͡ʃɐnɛ]

пресичане значение:

1. (движение) Преминаване от едната страна на нещо (улица, река, граница) до другата.
2. (геометрия) Мястото, където две линии или повърхности се срещат и минават една през друга.
3. (преносно) Прекъсване на нечия реч или действие.
4. (кулинария) Процес на разваляне на структурата на емулсия (напр. мляко, сос), при който се отделят съставките.
Ударение
пресѝчане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пре-си-ча-не
Род
среден
Мн. число
пресичания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пресичане

(движение)
  • Неправилното пресичане на булеварда е наказуемо.
  • Пресичането на океана отне две седмици.
(геометрия)
  • Точката на пресичане на двете прави се нарича връх.
(преносно)
  • Грубото пресичане на думите му ядоса всички.
(кулинария)
  • За да избегнете пресичане на яйчения сос, не го варете на силен огън.

Как се пише пресичане

Грешни изписвания: пресичъне, пресйчане
Пише се с е в първата сричка (представка пре-) и а в наставката -ане.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пресичам
Отглаголно съществително от 'пресичам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пресичане на улицата
  • точка на пресичане
  • пресичане на пътя