Енциклопения на българския език

разсипване

[rɐsˈsipvɐnɛ]

разсипване значение:

1. (пряко) Неволно или волно изсипване на зърнеста материя или течност на много места или извън съда.
2. (преносно) Безразборно харчене и прахосване на пари, имот или здраве.
3. (емоционално) Причиняване на дълбока душевна мъка или житейски крах.
Ударение
разсѝпване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-сип-ва-не
Род
среден
Мн. число
разсипвания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разсипване

(пряко)
  • Внимавай, за да няма разсипване на брашното по пода.
  • Случайното разсипване на сол се считаше за лоша поличба.
(преносно)
  • Това безкрайно разсипване на държавни средства трябва да спре.
  • Пиенето доведе до пълно физическо разсипване на организма му.
(емоционално)
  • Разводът доведе до емоционалното му разсипване.

Как се пише разсипване

Думата се пише с двойно с. Едното е от представката раз- (обеззвучено 'з' става 'с' при изговор, но се асимилира), а второто е началото на корена сип. В българския език, когато представка завършваща на 'з' (раз-, из-, въз-) стои пред корен, започващ със 'с', се получава удвоено 'с' при изговор, но се пише зс или се запазва морфологията. Тук специфичното е, че коренът е 'сип', а представката 'раз'. Пише се разсипване.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сипя
От глагола 'разсипвам'. Съдържа представка 'раз-' (разделяне, разпространение) и корен 'сип' (сипя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разсипване на средства
  • разсипване на здравето
  • на ръба на разсипване