Енциклопения на българския език

разора

[rɐzoˈra]

разора значение:

1. (земеделие) Обработвам земята чрез оране; обръщам пластовете на почвата с плуг.
2. (преносно) Набраздявам повърхност, оставям дълбоки следи.
Ударение
разора̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ра-зо-ра
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
разоравам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разора

(земеделие)
  • Тракторът разора цялата нива за един ден.
  • Селяните бързаха да разорат преди дъждовете.
(преносно)
  • Бомбардировките разораха целия град.

Синоними на разора

Антоними на разора

Как се пише разора

Грешни изписвания: разоръ, ръзора, разура
Думата завършва на (I спрежение, 1 л. ед.ч. или 2/3 л. ед.ч. мин. св. вр.). Представката е раз-.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:орати
Представка 'раз-' (разширяване, разпределяне на действието) + 'ора' (обработвам земя). Старобългарски: разорати.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разора нива
  • разора целини