изора
[izoˈra]
изора значение:
1. (земеделие) Обработвам земята с плуг докрай; завършвам оранта на определен участък.
2. (преносно) Набраздявам повърхност; оставям дълбоки следи.
- Ударение
- изора̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- и-зо-ра
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение (разносклоняем тип)
- Видова двойка
- изоравам
Примери за използване на изора
(земеделие)
- Трактористът изора цялата нива за един ден.
(преносно)
- Пороите изораха дълбоки бразди по пътя.
Антоними на изора
Как се пише изора
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:орати
Представка 'из-' (завършеност на действието) + 'ора' (обработвам земя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изора нивата
- изора земята