Енциклопения на българския език

набраздя

[nɐbrɐzˈdʲɐ]

набраздя значение:

1. (земеделие) Правя, очертавам бразди по земята (при оран или копаене).
2. (преносно) Покривам повърхност с резки, линии или бръчки.
Ударение
набраздя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-браз-дя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
набраздя се
Видова двойка
набраздявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на набраздя

(земеделие)
  • Тракторът успя да набраздя цялата нива за един следобед.
  • Ще набраздя мястото, за да посадим картофите.
(преносно)
  • Годините и грижите успяха да набраздя челото му с дълбоки линии.
  • Пороите ще набраздя склона с улеи, ако не укрепим почвата.

Антоними на набраздя

Как се пише набраздя

Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е (набраздя), а не -а или -ъ, тъй като коренът завършва на мека съгласна.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бразда
Произлиза от съществителното 'бразда' с префикс 'на-', означаващ натрупване на действие или покриване на повърхност. Сродна със старославянската 'бразда' (резка, диря).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • набраздя челото
  • набраздя лицето
  • набраздя нивата
  • набраздя повърхността