Енциклопения на българския език

размия

[rɐzˈmijɐ]

размия значение:

1. (пряко) Отстранявам, разрушавам или повличам нещо чрез силата на течаща вода.
2. (химия/бита) Разреждам гъста течност или смес чрез добавяне на разтворител.
3. (преносно) Правя нещо неясно, неопределено; заличавам границите или същността на нещо.
Ударение
размѝя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
раз-ми-я
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Възвратна форма
размия се
Видова двойка
размивам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на размия

(пряко)
  • Дъждовете заплашваха да размият основите на моста.
  • Водата размива брега всяка година.
(химия/бита)
  • Трябва да размия боята с малко разредител.
(преносно)
  • Той се опита да размие вината си, като обвини другите.
  • Времето ще размие спомените.

Как се пише размия

Грешни изписвания: размея, ръзмия, размйя
Глаголът завършва на -ия в 1 л. ед.ч. (мия -> размия).

Етимология

Произход:Славянски
Оригинална дума:мити
Префикс 'раз-' + корен 'мия' (мити). Означава действие на водата, което разширява или унищожава нещо.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • размия границите
  • размия отговорността
  • размия боя
Фразеологизми:
  • размива се работата