отмия
[otˈmijɐ]
отмия значение:
1. (пряко) Премахвам нещо (мръсотия, петно) чрез миене; измивам повърхност.
2. (преносно) Заличавам спомен, чувство за вина или срам; премахвам негативно усещане.
3. (геология) За водна маса – отнемам, ерозирам част от брега или почвата.
- Ударение
- отмѝя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- от-ми-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- отмивам
Примери за използване на отмия
(пряко)
- Дъждът ще отмие праха от улиците.
- Опитах се да отмия боята от ръцете си.
(преносно)
- Времето не успя да отмие горчивината от загубата.
- Тя искаше да отмие срама от постъпката си.
(геология)
- Реката отми част от брега при пълноводието.
Как се пише отмия
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мыти
Префиксално образувание: 'от-' (отделяне, премахване) + 'мия'. Старобългарският корен се свързва с индоевропейски корени за влага и течност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- отмия греховете
- отмия срама
- дъждът отми