Енциклопения на българския език

разтворя

[rɐzˈtvɔrʲɐ]

разтворя значение:

1. (бита) Отворя широко нещо, което е било затворено или сгънато (врата, книга, прозорец).
2. (химия/физика) Направя така, че твърдо вещество да се смеси хомогенно с течност.
Ударение
разтв'оря
Част на речта
глагол
Сричкоделение
раз-тво-ря
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
разтворя се
Видова двойка
разтварям
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разтворя

(бита)
  • Тя разтвори прозореца, за да влезе свеж въздух.
  • Детето разтвори книгата на първа страница.
(химия/физика)
  • Трябва да разтворя лекарството във вода преди употреба.

Синоними на разтворя

Антоними на разтворя

Как се пише разтворя

Грешни изписвания: растворя, ръзтворя, разтвуря
Пише се със 'з' в представката 'раз-', тъй като в българския език представката е 'раз-', а не 'рас-', въпреки обеззвучаването пред беззвучната 'т'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:творити
От корена 'твор-' (свързан с формата/затварянето, както в 'затворя') и представка 'раз-' (разделяне, отваряне).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разтворя обятия
  • разтворя врата
  • разтворя във вода
Фразеологизми:
  • разтворя сърцето си