разговорливост
[rɐzgovorˈlivost]
разговорливост значение:
1. (психология) Склонност към водене на разговори; общителност, словоохотливост.
- Ударение
- разговорлѝвост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-го-вор-ли-вост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на разговорливост
(психология)
- Прекалената му разговорливост понякога досаждаше на околните.
- След няколко чаши вино я обзе необичайна разговорливост.
Синоними на разговорливост
Антоними на разговорливост
Как се пише разговорливост
Грешни изписвания: разговорливист, ръзговорливост, разгуворливост, разговурливост, разговорлйвост, разговорливуст
Пише се с -ост. Проверка с формата за мн.ч. на прилагателното не е приложима за двойно Н, тъй като наставката е -лив, а не -нен.
Етимология
Произход:Славянски
Оригинална дума:говор
От 'разговорлив' + наставка '-ост'. Коренът 'говор' е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- прекалена разговорливост
- болестна разговорливост
Популярни търсения и запитвания за разговорливост
какво е разговорливост, разговорливост или разговорливист, разговорливост или ръзговорливост, разговорливост или разгуворливост, разговорливост или разговурливост, разговорливост или разговорлйвост, разговорливост или разговорливуст, разговорливист или ръзговорливост, разговорливист или разгуворливост, разговорливист или разговурливост, разговорливист или разговорлйвост, разговорливист или разговорливуст, ръзговорливост или разгуворливост, ръзговорливост или разговурливост, ръзговорливост или разговорлйвост, ръзговорливост или разговорливуст, разгуворливост или разговурливост, разгуворливост или разговорлйвост, разгуворливост или разговорливуст, разговурливост или разговорлйвост, разговурливост или разговорливуст, разговорлйвост или разговорливуст