Енциклопения на българския език

общителност

[obˈʃtitɛlnost]

общителност значение:

1. (психология / характер) Качество на човек, който лесно влиза в контакти с другите, обича да разговаря и да се намира сред хора.
Ударение
общѝтелност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
об-щи-тел-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на общителност

(психология / характер)
  • Нейната общителност ѝ помогна бързо да си намери приятели в новия град.
  • За тази позиция се изисква висока степен на общителност и комуникативни умения.

Антоними на общителност

Как се пише общителност

Коренът е общ. Наставката е -ителност (с 'и', не с 'е').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:общ
Дериват от глагола 'общувам', който идва от 'общ'. Наставката '-телност' маркира качество, присъщо на дееца.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • прекалена общителност
  • природна общителност