Енциклопения на българския език

приказливост

[prikazˈlivost]

приказливост значение:

1. (характер) Склонност към много говорене; общителност, която често прераства в досадно многословие.
Ударение
приказлѝвост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-каз-ли-вост
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на приказливост

(характер)
  • Неговата приказливост понякога пречеше на сериозната работа в екипа.
  • С напредването на възрастта се появи една добродушна старческа приказливост.

Синоними на приказливост

Антоними на приказливост

Как се пише приказливост

Представката е при-. Коренът завършва на звучна съгласна з (от приказка), която трябва да се запази в писмената форма въпреки възможното обеззвучаване при изговор.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:казвам
От съществителното *приказка* или глагола *приказвам* + наставка *-лив* (склонен към) + *-ост*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • излишна приказливост