затаяване
[zɐtɐˈjavɐnɛ]
затаяване значение:
1. (физиология/психология) Временно спиране или задържане (най-често на дишането) от напрежение, страх или очакване.
2. (преносно) Скриване, пазене в тайна на чувства, мисли или присъствие.
- Ударение
- затая̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-та-я-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- затаявания
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
Примери за използване на затаяване
(физиология/психология)
- Публиката наблюдаваше с затаяване на дъха изпълнението на акробата.
- При всяко затаяване на дъха сърцето ѝ прескачаше.
(преносно)
- Затаяването на истината само влоши положението.
- Тя усещаше затаяване на гняв у събеседника си.
Синоними на затаяване
Антоними на затаяване
Как се пише затаяване
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:tajna
От глагола 'затаявам' (скривам, спотайвам), свързан със старобългарската дума 'таина' (тайна) и глагола 'таити'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- затаяване на дъх
- затаяване на чувства
Фразеологизми:
- с затаяване на дъха
Популярни търсения и запитвания за затаяване
какво е затаяване, затаяване или затаяваня, затаяване или затояване, затаяване или зътаяване, затаяване или затъяване, затаяване или затаявъне, затаяваня или затояване, затаяваня или зътаяване, затаяваня или затъяване, затаяваня или затаявъне, затояване или зътаяване, затояване или затъяване, затояване или затаявъне, зътаяване или затъяване, зътаяване или затаявъне, затъяване или затаявъне