разбуждане
[razˈbuʒdanɛ]
разбуждане значение:
1. (пряко) Действието по прекъсване на съня на някого; събуждане.
2. (преносно) Активизиране на чувства, спомени, съзнание или природни сили; изваждане от състояние на покой или апатия.
- Ударение
- разбу̀ждане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-буж-да-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разбуждания
Примери за използване на разбуждане
(пряко)
- Рязкото разбуждане го накара да се почувства дезориентиран.
- Ранното разбуждане на децата беше наложително заради пътуването.
(преносно)
- Разбуждане на гражданското общество.
- Пролетта донесе разбуждане на природата.
- Разбуждане на стари спомени.
Синоними на разбуждане
Антоними на разбуждане
Как се пише разбуждане
Представката е раз-. Пред звучни съгласни (като б) з се запазва и не се обеззвучава писмено.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:раз + будити
Отглаголно съществително от 'разбуждам'. Коренът 'буд' е свързан с бдителност, събуждане (праславянски *buditi).
Употреба
Чести словосъчетания:
- внезапно разбуждане
- духовно разбуждане