Енциклопения на българския език

радетелка

[rɐˈdɛtɛlkɐ]

радетелка значение:

1. (книжовен) Жена, която ревностно подкрепя, защитава и работи за осъществяването на някаква идея, кауза или обществено дело; поборничка.
Ударение
раде'телка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ра-де-тел-ка
Род
женски
Мн. число
радетелки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на радетелка

(книжовен)
  • Екатерина Каравелова е известна радетелка за женското равноправие в България.

Антоними на радетелка

Как се пише радетелка

Грешни изписвания: радителка, ръдетелка
Пише се с е във втората сричка (от радея).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:радити
Женски род на 'радетел', произлизащо от старобългарския глагол 'радити' (грижа се, старая се) + наставка '-тел'. Означава човек, който милее за нещо.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • радетелка за свобода
  • радетелка на просветата