Енциклопения на българския език

спомоществователка

[spomoʃtɛstvoˈvatɛɫkɐ]

спомоществователка значение:

1. (книжовно/архаично) Жена, която подпомага материално някакво дело, издаването на книга или обществена кауза; дарителка.
Ударение
спомоществова̀телка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
спо-мо-щест-во-ва-тел-ка
Род
женски
Мн. число
спомоществователки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на спомоществователка

(книжовно/архаично)
  • Името на щедрата спомоществователка беше изписано на първата страница на книгата.
  • Тя се изяви като ревностна спомоществователка на девическото училище.

Синоними на спомоществователка

Как се пише спомоществователка

Думата се пише с двойно о в корена (-мощ- и съединителна гласна) и завършва на -ователка. Правилното изписване е спомоществователка.

Етимология

Произход:Старобългарски/Руски
Оригинална дума:спомоществователь
Женски род на 'спомоществовател'. Думата е архаизъм, възникнал под влияние на руския език и църковнославянската лексика през Възраждането. Коренът е свързан с 'помощ'.