пустинен
[puˈstinɛn]
пустинен значение:
1. (география) Който се отнася до пустиня; характерен за пустинята.
2. (преносно) Който е пуст, безлюден, лишен от живот.
- Ударение
- пустѝнен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пус-ти-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пустинни
Примери за използване на пустинен
(география)
- В този регион преобладава сухият пустинен климат.
- Откриха рядък вид пустинен гризач.
(преносно)
- Вървяха по пустинните улици на изоставения град.
Антоними на пустинен
Как се пише пустинен
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поустъ
Произлиза от съществителното 'пустиня', което води началото си от старобългарското прилагателно 'пуст' (празен, необитаем).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пустинен климат
- пустинен пясък
- пустинен остров