пустея
[puˈstɛjɐ]
пустея значение:
1. (пряко) За място, земя или сграда — стоя празен, необитаем или необработен; никой не живее или не работи там.
2. (преносно) Изглеждам празен, лишен от съдържание или емоция.
- Ударение
- пустѐя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- пус-те-я
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на пустея
(пряко)
- Нивите пустеят, защото няма кой да ги оре.
- Старата къща пустее от години.
(преносно)
- Погледът му пустееше, вперен в нищото.
Синоними на пустея
Антоними на пустея
Как се пише пустея
Грешни изписвания: постея
Глаголът е от II спрежение. Пише се с у в корена (от пуст).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*pustъ
Наследствена дума от старобългарски (поустѣти). Коренът означава 'празен', 'изоставен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- земите пустеят
- къщата пустее